17/09/2024
Честит празник Ломчани❤️❤️❤️❤️❤️
За Лом най -красиво ще ви разкаже Eleonora Boycheva ❤️Това е моят Лом. И ще ти го разкажа. Ще ти разкажа за калдъремената улица до попската чешма, по която във втори клас се изгубих. И ломски дядо ми помогна да открия пътя.
Ще ти покажа стръмния баир, по който слизах до училище. Една зима бе толкова заледен, че се наложи възрастна жена, с терлици върху ботушите да ме свали до равното.
Виждаш ли онова училище? Първо му казвахме. Там срещнах своето знаещо и можещо аз. И първите си влюбвания и въшки, също.
По-нагоре по главната, като вървиш има и друго училище. Второ, му викахме. Там се срещнах с твореца у мен. И с най-милата преподавателка по актьорско майсторство.
По пътя към второ, ще минеш и покрай един шадраван. Дето и някога си беше сух. Ама точно това ни събираше на него и разказвах измислени страшни истории на още 12 деца. После ги беше страх да се приберат.
Като вървиш надолу по главната ще минеш и покрай разкошна сграда. Гимназията. Там разбрах що е приятелство, а и мъка по математика.
От гимназията надолу е дунавския ни парк. Някога беше цял в дървета. В средата му има кораб. Отдавна акустирал. Там с първото ми гадже се правехме на Кейт и Леонардо. От Титаник. В тази версия Леонардо оцеля.
В града ни има един 12-етажен блок. Най-високата ни сграда. В него живях 7 години. На осмия етаж. А пред себе си имах почти цял Лом и една живописна къща за гледка. Както и пазара, от който често си купувах домашно мляко.
В центъра ще видиш и красивото ни читалище. С голяма история. Е там, в него, на сцената беше първия ми провал като певица. Не че имаше после втори.
В читалището има библиотека. Най-красивата по моя аршин. Със скърцащи подове и остър мирис на хартия. Моите критерии за красота на библиотека.
Срещу общината ни е сградата на старата банка. Красива е. Само погледни нагоре и ще се убедиш.
Ако искаш да похапнеш вкусно, върви нагоре по главната. Ще те упътят към заведение, в което ще се чувстваш бохем. Там приютяваме приятелството ни често с две мои сродни души. Готвят вкусно, поднасят красиво и ти се усмихват. Което само по себе си изпива доста вино.
Имахме и дискотека. Арена. Най-голямата. И красива беше. В нея си счупих токчето за първи път. От танци.
Сега имаме клуб. Не е голям. Но не е и нужно. Щом успява да побере потребността ни от шум и музика. А и ди-джея си обича работата.
А лятото, ако вървиш от дунавския парк надолу ще стигнеш до плажа. В сезон ми стои дори леко френски. Няма ситен пясък, но пък често можеш да си откриеш камъни-сърца. В града ни има страхотна група доброволци, които чистят брега на големия ни Дунав. И не само.
Ако ти се похапва прясна риба, мини покрай рибарите на входа на кв. Боруна. Същите, дето виждаш лодките им на брега на реката и в които понякога се снимаш.
До рибарите като голяма чайка е кацнала и пивоварната ни. Алмус. И да, бирата ни е много добра. Особено на брега на реката.
А точно в центъра на града ще забележиш внушителна сграда. С маково червена фасада. До нея е радио-възела, в който често гостувах като ученичка, а водещия ми вдъхна вяра у мен самата. Нека седнем в красивото заведение пред тях, с палмово име и кокетни саксии. Ще пием ароматно кафе и ще се усмихваме на гледката и минувачите. Докато пием кафе, ще ти изпратя ето този линк - https://lom.bg/section-14-text.html , в който ще откриеш имена на забележителни личности. От Лом. Не подозираше, нали? Е, градът ни ражда Имена.
Няма как да дойдеш в Лом и да не стъпиш в спомените ми за него. Не толкова паметни и силни, колкото в музея ни, но пък живописни, както в галерията ни срещу бившата дискотека (и кино).
Ще те преведа и по малките улички над реката, ще те черпя бира, а после ще се заговорим с рибарите. Ще изиграем по един билярд, сякаш сме в Лас Вегас, ще ти покажа къде беше бар Америка и китната ни сладкарница Пролет. Може да видим и Финци, участваше във Фермата. Пиците, които прави са много вкусни. Ще се убедиш. Ще хапнем и вкусен сладолед. Рафи. И ще ни го гарнират с усмивка. Или сочни пастички в сладкарницата срещу гарата. Ще те заведа на изложба или на представление на театралната ни трупа, а после ще вечеряме сякаш сме Бохеми.
Щото ние ломчаните винаги ще има какво да ти разкажем и покажем. И винаги ще има с какво да те напием. Сякаш разказваме, показваме на себе си. Всичко онова, което е за нас Лом. Не се прави, че ни слушаш. Хващаме фалша. И после го черпим с 60-градува ракия, че да му паднат задръжките.
Честит празник, ломчани. Вяра и Любов да имате. За надеждата, друг път.
